Проф. Михаил Константинов: Три са абдикациите на държавни глави в българската история
Проф. Михаил Константинов
Три са абдикациите на държавни глави в българската демократична история.
Първата е на княз Батенберг през 1886 година
Втората е на цар Фердинанд през 1918 година
Третата е на президента Радев през 2026 година
Приликата е, че и тримата са офицери.
Разликата е, че първите двама абдикират под напън, а третият абдикира непринудено. Доброволната абдикация е неясен, непростим и непростителен акт. Впрочем, доста дори е понятен. Ако един български президент може да абдикира непринудено след четвъртата година от мандата си, за какво идващият да не абдикира след третата? А за какво не и на идващия ден след клетвата си? Къде е границата? Или и тук ще би трябвало да питаме Конституционния съд, с който българските политици към този момент се поучават за всичко?
Аз съм наследник на български царски офицер. Той беше професор Михаил Спиров Константинов, щурмовак, авиатор на пикиращ бомбардировач „ Щука “ („ Юнкерс 87 “) с 36 бойни полета през Отечествената война 1944-1945 година Успешни полети, тъй като другояче нямаше да пиша тези редове. Тогава българската щурмова авиация губи 4 машини, имало е и други наранени самолети, само че за благополучие без починали водачи. Така Господ запазил татко ми и неговия втори водач в простреляната „ Щука “ и след това сме се родили аз и брат ми. Родиха се и тримата ми синове и внучката ми. Баща ми си отиде от този свят на 70-годишна възраст след забележителна гражданска и научна кариера и с неопетнено име както прилича на същински български офицер.
Според българската конституция мандатът на българския президент е 5 години. При встъпване в служба президентът и вицепрезидентът се заклеват да съблюдават конституцията и законите на страната. Това значи да служат на поста си 5 години!
Клетвата на българския офицер е заветен контракт сред него и Родината, на която очевидец е Бог. Българският офицер умира, само че не престъпва клетвата си. Истинският офицер, имам поради.
Няма по какъв начин към този момент да попитам татко си, царския офицер, бойния водач на онази очукана, станала на сито от шрапнелите и убийствена за враговете „ Щука “. Той беше вежлив човек и рядко избухваше, само че съм сигурен за жестоките думи, които щеше да каже на непринудено абдикиралия офицер, бил в миналото по съвместителство държавен глава на България.
